Димитър Подвързачов
Поет и лов

Тоз, който дири, изучава, пита,

той ще узнае от Тацита,

пък може би да види

и у Овидий

(а истината ако му е мила,

ще провери и у Есхила) —

че нашия класик, професор, юбиляр,

любим учен, всеобщ другар,

Хер Балабанов —

е стар поклонник на Диана:

горещ ловец на зайчета, сърнички,

на патици и птички,

и майстор при това голям:

наслука много му върви —

по лов си ходи вечно сам

и всичко със ръце лови…

 

Така веднъж, зад никаква си драка

той скри се и зачака.

Внезапно: фррр! — и ето че самичка

на рамото му кацна

една любезна птичка

и по уста го бацна…

Но — пусто! — нашия приятел

е стопроцентов стар поет

и преди всичко и над всичко.

(На пенклуб даже председател)

и от вълнение червено-блед,

той викна: Мила птичко!

Аз… аз… Не знам какво говоря —

разсеян, трогнат и смутен,

усещам мозъка си разтопен…

Кажи, какво за теб да сторя?

— Ах, драгий мой! — отвърна тя —

не искам вече тука да летя,

по-скоро в столицата да вървим,

там ще запея тъй, че всички ще смутя,

а ти ще ми измислиш псевдоним!

— За теб, готов съм! Боже правий!

Какъв ти псевдоним! Та ти си просто славей!

 

Отидоха в града тогава

и птичката зачурулика,

но песента й вместо слава —

недоумение извика.

И хората зашепнаха отвред:

— Вари, печи го — пак поет:

нещата вижда другояче,

когато другите се смеят — плаче.

А смее се, когато плачат.

За него славеите грачат,

а врабците го хвърлят във забрава…

 

Хе… Господ ум дано му дава! —

И хората се много смяха,

защото тутакси разбраха,

че птицата от паметната драка

не беше друго, освен сврака…

 

Ловджийството е занаят чудесен,

ала съвсем не е тъй лесен —

не е като да дрънкаш лира,

или да правиш демагогия.

Ловецът трябва да разбира

от зоология!