Димитър Подвързачов
Петел и бисер

Червеният петел, красавец и гигант —

        порода Родайланд,

        прочута по света —

един ден ровел яростно сметта

и къткал своите госпожи,

        да лапнат кой що може —

ту червейче, ту пръсната храна

        ечмичени зърна…

 

Не щеш ли, той изровил там едно

същинско бисерно зърно!

Събрали се кокошки, квачки,

една от друга по̀ глупачки,

        да разсъждават,

какво ли да го правят.

Решили най-подир единогласно:

        не е за ядене зърното!

И петльо потвърдил: това е ясно!

Но все пак скрил го под крилото —

        и при слугинята се озовал…

 

Там между четири очи

        на нея го предал —

        като подарък — не рушвет! —

        с условие, че ще мълчи,

        но занапред

        ще носи повечко храна,

        остатъци от кухнята, зърна —

        и въобще трапеза по-богата

        на неговата задруга перната…

 

Таз басничка не би разбрал

        самият Ла Фонтен,

        да мисли и цял ден —

ако не би му авторът казал,

че днешните петли са умни, подражават

на туй, що господарите им правят,

        а аз не ще да скрия,

че във случая петльовият господар

        бил опитен и стар

        доставчик-рушветчия…