Димитър Подвързачов
Пенсионер и магаре

Двамината многострадални твари

се срещнаха и поздравиха,

и като истински другари,

беседа тиха подловиха:

— Е, как отива вашата ревизия? —

магарето започна. —

Прочухте се из Тракия и Мизия!

— Да, да — но пък ще бъде точна,

подробна и задочна,

като модерна телевизия…

— Кога ще свърши, знайте ли поне?

— Ех, тя ще е безсрочна!

Пък който няма писани дене

и не успей да я дочака —

над гроба му ще дойде да потрака!

— Разбрах! И ти си, брате, като мене прост.

И мен по сватбите не викат ме за гост,

ами — водата да донасям…

— А аз — одръжките да внасям,

а най-накрай: смирение и пост…

— Така, но все пак има друг въпрос,

все пак ти различаваш се от мен:

подир година, две, ти някой ден

ще вземеш пенсията криво-ляво.

А аз — което си е право —

така ще си умра несретник цял:

пенсионирано видял ли си магаре?

— Ба, има и таквиз! Приятели уж стари,

но себе си нареждат, както Господ дал,

а дойде ли за мен — нехаят,

не искат и да знаят…

Но ти пък, Марко, затова

на тоз свят имаш друга чест:

от древността, та чак до днес

за теб са казани най-умните слова.

В литературата си влязъл ти отдавна —

от таз съдба каква по-славна?

Без тебе баснописецът ни става,

ни ляга —

недей ропта тогава!

— Що полза, друже мой, от тая слава?

И мене като теб животът стяга.

А баснописецът — той и от теб не бяга,

и за сюжет те взема,

особно ако няма друга тема…

 

Така приказваха си двамата другари —

пенсионер и вечното магаре.

Не щеш ли, баснописецът мина край тях —

обзе го едновременно и скръб и смях,

но без да се премного разтревожи,

беседата им в басня сложи…