Димитър Подвързачов
Лисица и грозде

Веднъжки хитрата кума лисица,

дор скиташе прехрана да си дири,

        наскочи на една лозница.

Подуши гроздето, и нос като навири,

        тозчас позна, че то е бяло,

        но още неузряло.

По навик, пак огледа се насам-натам:

        Проклети хора — стълбата прибрали!

        Кумата се смути от яд и срам,

        но чак пък толкоз не пожали…

 

Напротив. Тя поседна под лозата,

преглътна слюнките си във устата

        и гледайки усмихнаха нагоре,

започна сам-сама да си говори:

        — Да, виждам го… Но несъмнено —

        съвсем зелено.

Обичам грозде, сладко като мед,

а туй е кисело като оцет,

за нищо на света не бих го яла!

Но… аз не съм като онази хубосница,

        наивната лисица,

        която някога признала,

че гроздето уж кисело видяла —

та всички й се смеят чак до днес!

Аз ще запазя слава, род и чест —

        Разбира се, и интерес!

                Защото знам

                на тоя свят

        един едничък град,

                красив, голям,

                дори богат,

където хората се хранят лете

                със плодовете,

        достойни за свинете.

Туй грозде още щом видях,

                си рекох: тъкмо е за тях!

 

И хитрата кума лисица

закупи гроздето и рано-рано

        продаде го на „Позитано“ —

                във нашата столица…