Димитър Подвързачов
Орел, рак и щука

Така уж станало веднъжки:

        орелът, щуката и ракът,

наместо току-тъй да се разтакат,

        решили и се заловили мъжки,

        кола да возят, за беда.

Кой дявол ги е тикнал, навсегда

тъй зле да се изложат — не се знай.

(Аз мисля: дядо ви Крилов комай…)

И накъде да возят — неизвестно

Тъй или инак, те разбрали най-накрай,

че туй занятие съвсем не е тъй лесно,

        и злополучната кола, за срам,

        до днес била все там…

 

Таз басня от дете я знам,

дори колата виждал съм я сам.

        Но според най-последни данни,

        най-добросъвестно събрани

        от криминалната полиция —

                въпросните хайвани

са всъщност още там и… в коалиция!

        Те никога не са и пожелали,

да возят накъдето и да е колата:

        те още от началото разбрали,

че туй е труд съвсем на вятър.

И бързо разменили мисли здрави:

 

— На всички баснописци много здраве!

        Да ни описват, колко щат,

                под път, над път,

        да ни осмиват и клеймят!

        За техния хатър не щеме

кола да теглим — нямаме туй време.

Наистина, пред нази е колата,

        препълнена до край,

със всякакви неща за ядене богата,

преизобилна — същи рай.

За гола слава нямаме амбиция,

затуй навлизаме в колата трима —

                за всички има! —

        И правим коалиция —

        ще кажат: безидейна! —

        Възможно е; но — дейна!

 

Така орелът, щуката и ракът,

без повече да чакат

                ни ден, ни час —

качили се, и там са от тогаз:

кълват и мляскат, гълтат, хрупкат —

        зърна, месце и животинки

        с черупка, без черупка,

        и бръмбарчета, и калинки —

        каквото падне!

И до сега са там, и все са гладни!