Димитър Подвързачов
Велможи и магарета

Веднъжки трима български велможи

във Цариград дойдоха на разходка.

Там скитаха пешком и плуваха със лодка,

правиха кой що знай и може,

най-сетне спомниха си времената стари

        и взеха всеки по едно магаре.

Но не да ги пасат — пази ти Боже! —

А само да се гездердисат с тях

(пък може и скрит смисъл в туй да има)

но за да пукнат и България от смях,

извадиха се на портрет шестима.

То беше кулминация неудържима

        на творчески стремеж

и на душевен свръхсърбеж…

 

        И рече първото магаре,

със тон сдържан, но иронически:

— Недейте да се смеете, другари!

Тез срещи с нас са политически!

Вземете по-благообразни морди

и чувствувайте се днес горди!

 

А второто помаха опаш и глава

и каза: — Колкото и да е странно,

        но види се, че навик е това,

магарета да яздат непрестанно!

 

А третото: — О, да!

И любопитното е, господа,

че даже ний да сме отгоре,

        а те под нас,

пак ще излезе сполучлив портрет.

Защото, според както се говори —

отколе време слушам аз,

че във велможеския си съвет,

така те помежду си се тренират.

 

Таз басня е за тез, които я разбират…