Димитър Подвързачов
Министър и оставка

        Прегърбен, претоварен,

                с огромния човал —

с товара на държавната управа;

безкрай измъчен и като попарен,

министър-председателят вървял

към министерския съвет направо

        вървял, ала едвам-едвам,

        със потно и набърчено чело,

        и пъшкал и си шепнел сам:

 

        — Ужасно е туй моето тегло!

                Не мога вече да изтрая,

                решил съм да му туря края!

Що значи туй! И стар, и млад,

                и беден, и богат,

                и гърбав, и сакат,

                и прост, и очилат —

прострял ръце къмто хазната!

А в нея… миша трупа се премята…

        Навън — въпроси нерешени,

        астрономически платежи,

а вътре — хулигани и невежи,

        и всичко чака ред от мене!

        Във цялата страна раздори,

        и всеки ръкомаха и дърдори,

        и никой никого не слуша!

 

Кой би могъл да тури ред в една държава,

където всеки само рита, хапе, джавка?

        Не! Вече ми дойде до гуша.

        Едно спасение за мен остава:

оставка час по-скоро! Да, оставка!

 

        Внезапно, там, на тротуара,

        изскочила изпод земята дама —

                ни млада, нито стара,

        към четирийсет има-няма.

        И рекла: — Аз, със извинение,

съм госпожа Оставка. Ето ме и мене!

                Повикахте ме — и дойдох.

                Готово нося заявление,

                приемам подписи без ох…

                Сложете името си тука —

        и сте свободен, за добра сполука!

 

        Министърът се просто слисал.

        Но — то се знае — не подписал.

                Усмихнал се приятно

                и твърде деликатно. —

Като че ни лук ял, нито мирисал —

отвърнал: — Как казахте? Заявление?

О, туй е просто недоразумение!

        Наистина, че аз ви споменах,

        повиках ви и пожелах —

        но то бе, прелюбезна дамо,

да ми помогнете в товара само!

 

        Не щеш ли, близко там

било партиен клуб. И отведнъж

изкочил някой си държавен мъж.

        Той също шеф бил сам —

почти напълно луд от скомина за власт.

        И викнал: — Аз, аз, аз!

        Да ви помогна на товара?

                Готов съм на превара!

        И със условията съм готов:

финанси, вътрешно, благоустройство, пощи,

        и друго някое ресорче още,

        което ще отстъпите с любов, за коалиция!

 

Министърът се окончателно свестил

        и неочаквано се отморил,

огледал се, повикал за полиция,

предал ги двама на стражара

и лекичко подхукнал сам с товара…

 

Таз басничка е много стара.

За да я разбереш добре завчас,

        не трябва много ерудиция:

макар че тежко е да носиш власт,

триж по̀ е тежко да си опозиция!