Димитър Подвързачов
Магарета и конституция

                В Господне лето

                седемдесет-девето,

веднъж над Търновграда буря се извила,

        развихрила се със ужасна сила

        и дигнала, отнесла где що свари:

                парцали стари,

        калпака вехт на кмета,

        различни там книжа, книжлета,

                а в тяхното число,

                като за зло —

        и Конституцията клета…

 

        В туй време някъде в полето —

                в Господне лето

                седемдесет-девето —

пасяло стадо мълчаливо, строго,

                четириного:

        осли, осленца и ослици,

                осличета, ослюги,

                ослища и ослета

                и разни други —

        не пет и десет, а стотици! —

        И върху тях — каква несрета! —

        Ведно с парцалите, с книжата,

        паднала, сякаш че от небесата,

                и Конституцията клета…

 

        И ето, взел я Сивчо Куция —

        полуграмотен, хрисим магарец

                и самоук певец —

        и що да види: Конституция!

Зачел се в нея той и се унесъл цял.

        И от възторг накрая заревал:

        — Насам, при мен, ослюги,

        осли, осленца и ослици,

                съпрузи и съпруги,

        магарета и магарици —

                и всички други:

        дебелоглави, тръбогласни,

        късоопашни, дългоухи,

        носители на разни шуги,

        герои на безбройни басни,

        сакати, слепи, глухи —

при мене тутакси елате —

да чуйте, Бог какво ни днес изпрати!

От вас, охлузени дебелошийци,

той днес създава истински белгийци!

        Достойни вече ни намира той,

        да бъдем тука господари,

                да нямаме над нас магаретари,

        нито тояги, ритници и бой!

Магарщината, според тоз закон основен,

        на таз земя е господар върховен!

                Туй всичкото наоколо е наше —

                съвсем законно,

                безапелационно:

                нивя, лози и паши,

                жита, ливади и градини,

                марули, пъпеши и дини!

И тъй, от днес свободни вий бъдете —

        кому каквото се доще — правете.

Най-важното: да не стоите никак гладни —

        затуй скубете где каквото ви попадне!

Тогава втурнали се храбро всички —

                осли, осленца и ослички,

                ослюги и ослища,

        и хвърляйки възторжени чифтета

        напуснали безславните стърнища,

        нахлули в плодородните полета

                нивя, лозя, бостани,

        магарешката химна изревали:

        „След нас каквото ще да стане!“

        И на полезен труд се там отдали.

        С една реч — казано накратко —

        захрупали свободно, лакомо и сладко,

        еднакво ревностни и старци и младежи —

                та даже Сивчо Куция

        изхрускал, без да забележи,

                самата Конституция…

 

        Таз басня в същност няма край —

        и никой, Бога ми, не знай,

        дали и днеска тя не продължава,

        а също и: кому вина се пада —

        дали на бурята във Търновграда,

        или пък на магарешката неоправа,

                на нови навици, или на стари —

                дали на Сивчо Куция,

        дали на дяволската Конституция,

        или на злополучните магаретари…