Димитър Подвързачов
Магаретата пожелали цар…

        Магаретата пожелали цар

и заявление до Зевса чак подали.

Прочел го Зевс и рекъл: — А, така ли?!

        Позната ми е тази дългоуха твар,

                която вечно рита и реве —

                ще имам с нея само ядове!

                Но все пак сложил резолюция:

        „Не само цар, но даже конституция!“

И тутакси възложил царската корона —

                Кому, ще кажете? — На слона!

 

        Но минал някой ден и друг — и ето,

магаретата рев надали до небето:

                — Не щеме тоя цар! Махнете го оттук!

                Наистина, че той не рита,

                но всичко върши нам напук —

                не ни зачита

        по никакъв въпрос;

напротив, с нас шеги си прави:

                с вода напълня дългия си нос

и пръска върху нас и вика ни: „Наздраве!“

 

— Да бъде тъй! — рекъл им Зевс, и слона

                свалил от трона,

а цар им назначил — елена:

животно кротко, умно, благородно,

                по дух — свободно и народно…

                Но минали пет-десет дена —

                магаретата рев надали пак:

— И този цар не щем! Не ни е драг!

                Таз кротост прекалена

                ни дразни — чак

                да хвърляме чифтета!

Уж дал си му рога — не знае да боде,

от нашия локум — бодила — не яде —

нима такъв цар ни е бил късмета?!

 

        Тогава Зевс се разгневил ужасно

        и викнал: — Млък, проклето семе,

                че дявол ще те вземе!

        Отдавна е за цял свят ясно:

        магаре ли е — все си е магаре!

        Самите вие сте нищожни твари,

                а злото дирите у други:

                ту конституцията крива,

                ту царят го не бива…

        За вашите неизлечими шуги

        не цар, а сопа трябва по-чепата,

        да ви налага ден и нощ ребрата!

 

                И коронясал им за цар

        на вечни времена — един магаретар.