Димитър Подвързачов
Два гълъба

Два гълъба — разказва дядо ви Крилов —

живели дружно, братски, със любов.

Един за други се тревожели,

един без друг, речи, не можели.

Не щеш ли ти, кой знае по каква причина,

внезапно текнало му на едина,

да литне по света.

„Влече ме — казва — да отида по чужбина,

тук мисля, че загивам в пустота

и простота.

Ще видя там забележителни неща,

ще се разсея на простор,

ще разширя и своя кръгозор!“

Напразно увещавал го със жар

отчаяният му другар:

„Недей отива… Кой знай що те чака…

Тъй сам-самин… неопитен и млад…“

Не искал нищичко да чуй смелчака

и литнал към широкий свят.

Обаче скоро си изпатил зле —

рояк беди го връхлетял.

Тук буря покосила гордите криле,

там ястреб, пък, едва не го изял.

На друго място някой си хлапак

го шибнал във главата с прашка —

докато най-подир душата му юнашка

се свила, и тогаз се върнал пак —

оскубан, мокър и пребит,

във родний край честит.

О, вий, които си таите блян,

света да пообиколите

и столиците знаменити —

не бързайте със своя план!

Най-първо тази басня прочетете

и разберете

морала, скрит във нея:

добре е да поскиташ из чужбина,

дори не само за една година —

за две, за три, за осем най-добре е,

но трябва здрава подготовка

и сигурна екипировка —

по-просто казано: командировка!