Димитър Подвързачов
И тъй, бай Ганьо…

И тъй, бай Ганьо, ти си работлив,

        и добродетелен, и търпелив,

        и скромен, умен, и дори мъдрец,

така поне те хвали всеки чужденец!

Подписвам се и аз, с една бележка

(„особно мнение“ се казва туй по книга):

        аз мисля, тука има малка грешка:

        понякога не ум ти не достига,

                а, струва ми се — памет!

        Затуй накрай все тебе мамят,

благата ти издърпват от устата,

                заграбват ти земята

редовно, неусетно, метър подир метър,

и пак накрай все теб държат виновен!

Затуй, бай Ганьо, дълг ми е синовен,

да ти припомня нещичко за Хитър Петър!

 

                Веднъж, докато спял, през сън,

        бай Петър чул гълчавица навън.

Пред неговата порта някакви си хора

                разправяли се нещо

                разпалено, горещо.

— Ще ида — рекъл той, — да видя, в що е спора!

— Недей! — рекла жена му. — Тука стой!

— Не може! Аз ще ги оправя! — казал той.

        Станал и както разсъблечен бил,

                с юрганя се увил

        и озовал се вънка пред вратата…

 

        След две минути ето че се връща

        и някакси смутен преглъща.

        — Що има? — го запитала жената.

        — За нашия юрган била кавгата!

Кат го видяха, дръпнаха ми го веднага

        и търтиха да бягат!

 

И тъй, бай Ганьо — виждам през дене-си,

посрещаш гости, влизаш във конгреси

        междубалкански и световни.

        Та искам на ухо да те помоля:

        — не се увличай от слова лъжовни,

        не давай на наивността си воля:

        помни, че всичко туй е за юрганя

                на бае Ганя!