Иван Давидков
Бил ли си тук

Бил ли си тук, или вече те няма?

Кой ще попита и кой ще тъжи?

Вятър над празни перони кръжи,

свива се мрак в листопадните ями.

 

Слушай: скриптене в нощта мълчалива

тънко обгръща мистичния свят:

както пробива кора дървояд,

влакът далечния хребет пробива.

 

Там ли душите приют ще намерят

и като прилепи ли ще висят

да ги опушва на влака димът —

празни гроздове и нощни химери?

 

Не! Ще се нижат следи по росата

и ще останат следите ни тук,

в стъпки превърнати, в изворен звук,

в огън на другия бряг на реката.

6 юли 1990