Иван Давидков
Прослава на сонета

Сонетът не е островърх мравуняк сред тревата,

където мравките на думите пълзят

като египетски робини — по нагорен път,

понесли житните зърна на мисълта ти.

 

Сонетът не е кошер, който пее

с рояци златокрили, литнали навред.

Дори ако откриеш в думите му мед,

ще бъде тежка капката, горчилка ще усещаш в нея.

 

Сонетът е скала, в която спи химера

или помръдва с лапите си лъв.

Вземи длетото и с чука зазвъни ти!

 

От ударите ще се разтрепери

безмълвният отломък — и ще чуеш пръв

как диша вечността в цепнатините.

декември 1988