Иван Давидков
Етюд

Ти насън бе преброждал небето

с мисълта, че роден си за птица,

и ме мамеше диря орлова

към земя, непозната до днес.

Но залута се, без да усетиш,

в кръгозор като вълча зеница

и димът на миражни огньове

те оплете там в своя кафез.

 

Завет търсеше в здрачни градини —

Гетсиманската градина намери.

Път димеше в пустиня незнайна —

остави по него ти знак.

И над чуждите Апенини,

и над чуждите Кордилери

по следите на чезнеща тайна

бавно пада безмилостен сняг.

декември 1988