Иван Давидков
Завещание

На моя син

Когато дойде моят сетен час,

дано съдбата да е милостива,

спокойно моята ръка да си почива

във твоята — и тих да бъде моят глас.

 

Не ще напиша завещание на никого от вас,

но в стаята със книгите ми — празна, сива,

ще чувстваш ти на вещите душата жива

и като сянка с теб ще бъда аз.

 

Помни баща си като скромен земен жител,

който на истината бе служител

и с думи искрени я защити.

 

Не ти оставям ни сребро, ни злато:

за мене — беден пътник на земята —

единствено богатство беше ти.