Иван Давидков
Когато болката премине

Когато болката премине, ще приличаш

на морски бряг след отлив. Онова,

което ти на дъното си търсил

като съкровище и като тайна,

пред тебе ще лежи сред кални локви

и ще събираш рачета, медузи

и миди без прикътан бисер в тях.

 

Така ще бъде до мига на прилива.

 

И ти ще гледаш как си отминава

без стъпките й да събудят тръпка

в сърцето ти. И нейното палто червено

ще бъде просто дреха, не дърво,

пламтящо в есенен, безумен празник.

 

Ще можеш ли да седнеш на брега,

вълните вместо нея да те галят

или сърцето ти отново ще се свива,

защото липсата на болка пак е болка…

ноември 1987