Иван Давидков
Дълъг е пътят от тук до дома

Дълъг е пътят от тук до дома.

Птиците пишат безкрайни писма

по небосвода. И мокрият вятър

втурва се с тях да обходи земята.

 

Ти ще получиш едно от тях.

В него е моят предишен смях,

смачкан от тъмната длан на нощта

в час на безсъние и самота.

 

Нижат се кестени по тротоара.

Сивата сграда прилича на гара.

И коридорът е неин перон —

идва надежда, отива си стон,

идва денят и до капка изтича —

дреха от сънища паркът облича.

 

И между голите градски дървета

лъч листопаден в косите ти свети.

Късната есен ли тук ме изпраща,

като безсънните кестени бдяща,

да ме изтръгнеш от бездната и от нощта

в час на безсъница и самота?