Иван Давидков
Празник

В твоя ли празник със златни нозе

вън листопадът тича?

Виж: планината от вятъра взе

мантия пурпурна — и я облича.

 

Вие се пътят. Но води ли той

стъпките на радостта ни?

Птици отлитат. От техния рой

песен дали ще остане?

 

Много сме дали на тоя свят,

малко радост към нас се прокрадва,

ала с надежди човек е богат

и на трохите им той се радва.

 

С болки богат е. С любов. С доброта

и със тъга в сърцето.

Нека все тъй тих и нежен в нощта

твоят прозорец свети,

взел ореол от вихрушка. Навред

трепкат листа позлатени

и светлината им вместо букет

ти приеми от мене.

октомври 1987