Иван Давидков
Белоруски пейзаж

Залезът отдавна зад леса застина,

и жарта му тлее в старата калина.

У дома се връща морен лесничеят,

гледа той — стъклата през брезите греят

и криле размахват като птица съща,

към небето дърпат дървената къща.

Но в земята врасла тя остава тука

и темелът тъмен като корен пука.

Чака тя да зърне пак познати дири,

вратня с глас на сойка тънко да изсвири.

Чака тя конете, що копита бият

и от Нароч здрача с бърни златни пият.

Болницата, септември 1987