Иван Давидков
Животът ни бе чернова

Животът ни бе чернова —

задрасквана, съкращавана, отново дописвана.

Не успяхме да препишем на чисто

най-съкровените страници.

 

Оряхме безсънни нощи,

засявахме звездопади.

Когато очаквахме жътвата,

буря овършаваше нашите ниви.

 

Водехме планините на водопой,

хванали юздите на пътищата,

а виждахме мъртви реки

с останки от летящи чинии по дъното.

 

Може би сме били пътници във Вселената

и в раницата ни е лежал като ябълка някой спътник на Сатурн?

Ще видите нашите космонавтски шлемове —

издълбани динени кори край пътя.

 

Измислихме живота си, за да бъде реален,

и сънищата ни помагаха в това безумие,

а можехме да разберем, че сме само

пръст от пръстта

и сълза от сълзата.

 

И останахме — недописана чернова,

която едва ли някой ще разлисти.

Само вятърът ще разгръща тревата над нашия гроб,

но нищо няма да му кажат избелелите букви на мравките.

август 1989