Иван Давидков
Нощта свири с флейта

Нощта свири с флейта

от съблеклото на смок,

мравките на звуците пълзят

из люспестата кожа.

Доловете облизват устни,

напукани от суховея,

и се мъчат да заспят,

но свирнята ги буди.

 

Скоро ще започне танцът

на сатаната.

 

Ябълковите градини ми казваха,

че плодът е вечен.

Сега той лежи под фиданките —

тяхна алена сянка в мрака —

и мирис на гнило тече по перата

на гарвана, който тромаво се разхожда

в своето мрачно владение.

 

Листопад. Ти не виждаш кръжене на шума —

само ехо се носи в небето.

 

Скоро ще започне танцът

на сатаната.

 

Пчеларят, който обличаше утрото

със златната дреха на пчелите,

лежи, закърпен с ръждивите дрипи

на дивачките круши.

Всичко е прецъфтяло.