Иван Давидков
Ти нали обеща да се върнеш?

Ти нали обеща да се върнеш? Къде си?

В тая глуха вселена, където те срещнах веднъж,

всички думи сивеят от плесен,

всички мисли прогизват от дъжд.

 

Ти нали обеща да се върнеш? Къде си?

Отзови се да падна пред болката на колене.

Завалява — и моята сянка из глината месят

ослепели от здрача коне.

 

Ти нали обеща да се върнеш? Къде си?

Мир на всички измами, на всички илюзии — мир!

като в древен театър с дъждовна завеса

горко плаче крал Лир.

юли 1989