Иван Давидков
От погледа ти ще избяга светлината

От погледа ти ще избяга светлината

с пъргавина на бялка. Ще се изкатери

по клоните на най-високото дърво —

и ще изчезне. Глухо ще е вкъщи.

Но щом закука кукувицата и заскрипти

старинният часовник, ще усетиш

как покрай тебе в тъмното минават

жени, възпявани в сонети и терцини —

високи като свещи. От дъха ти ще полягат

прическите им рижи. Ще запръска

дъжд от прозореца. А ти ще мислиш,

че опипом върви по тротоара

слепецът цар Едип. Ще тръгнеш да отвориш

вратата, ала вместо бронзовата брава,

студена и скрипяща, ще напипаш

стебло на ябълка. Ще чуеш как подскача

в тревата паднал плод. И ще си кажеш,

че от небето с камък те замерва

бог отмъстителен, в чиито тайни

ти беше се помъчил да прозреш.