Иван Давидков
Сфинкс

Космични вихри с падащи звезди

са го дълбали сред пустинята безкрайна,

над тайни и видения да бди,

самият той видение и тайна.

 

Край него пясъци разпалват пламък бял,

изгарят корена, но камъкът остава.

Отдавна тоя сфинкс е ослепял

и времето на пръсти покрай него преминава.

 

По дирята му чезнеща бодил цъфти

над прах на мъдреци и на тирани.

И мелницата звездна цяла нощ скрипти,

с брашно от мъртви светове вселената да храни.

ноември 1989