Иван Давидков
Грузинска мелодия

Аз помня ризата ти, шита

от снеговете на Казбек.

Днес в белотата й се вплита

съсирек на камбанен ек

 

И твоите клисури тесни

редят, на стража през нощта,

протяжните грузински песни —

наметка черна на смъртта.

 

Където тръгнеш, ще съзреш ти,

поникнали над гроб и стон,

градини от пламтящи свещи —

те правят на скръбта поклон.

 

И ти мълчиш. Под грак на птици

ехти и сплита песента

лозници — като белезници

за дланите на пролетта.

май 1989