Иван Давидков
Въртележка

Навярно дяволска бе тая въртележка,

която изведнъж се завъртя като дърво

усукано. И вихърът се мъчеше да я изскубне,

да я запрати в мрачината. Тя свистеше

с догонващи се люлки — остри листи,

които режеха небето. Ти седеше

в най-лудата й люлка, сякаш те държеше

на скута си самият Мефистофел

и нещо сатанинско може би изричаше,

наведен над ухото ти.

Внезапно роклята сребриста се изтегли, изплющя,

с опашка на комета ме удари по лицето

и се превърна в странствуваща светлина.