Иван Давидков
Шекспирова хроника

1.

Бил кралят лицемерен и жесток.

По-мъдрите от него, както се полага,

загивали от донос или шпага

и своя дом за тях зазиждал Бог.

 

Шотландски снегове в потаен час

свистели и замитали следите.

И гарван кацвал на бесилото за мъртвите да пита,

но мокрото въже се люшкало без глас.

 

С фанфари после възвестявали за тяхната несправедлива казън,

но за възмездие не се надигала тълпата

и ни един палач не бил от нейните юмруци смазан.

 

А оня, чийто подпис като пепелянка

пълзял под страшните присъди, дремел в дворцовата сянка

и кръв засъхнала били рубините върху короната в тревата.

август 1989

2.

Ликувайте, тиранинът е повален!

И хората, стълпени на площада,

в чиито думи няма милост и пощада,

разбират, че дошъл е най-щастливият им ден.

 

Те чакат оня, който ще ги облече

не с дрипи, а с надежда, който може

мир да даде на сърпа и на ножа,

за болките им милосърдна дума да рече.

 

И той пристига. Край високите колони

минава царствено. Ликуващ вик го гони.

Но вижда дворцовият стар велможа:

 

позната сянка на усойница пълзи към трона

и мантията, метната на царствената ложа

е току-що сменена змийска кожа.

януари 1990