Иван Давидков
Бисерните миди

Вие вярвахте, че глъбината

ще е вечна. И чакахме в нея

като в люлка от пяна и вятър

зъбче бисерно да се засмее.

 

Вие мислехте, че водолазът

ще се спусне и ще ви намери

и вълна ще си просне атлаза —

лъч от бисер да затрепери.

 

Но изхвърли ви с грохот морето

на безлюдния бряг. И лежите

до парче от ветрило, което

е преброждало далечините.

 

И в седефа ви вгледан, безкраят

търси ек от наивни съблазни.

Глухота. С вас вълни си играят

и премятат черупките празни.