Иван Давидков
Езичник

Ако бях католик, щях да се изповядвам

в катедрала, където строга фуга ехти

и в разкрехнатите, от дъжд продълбани врати,

погледът на божия дух се прокрадва.

 

О, спасителна изповед, бих ли могъл да бъда

на загадка и призив мистичен в плен?

Ангел зърна ли, знам: ще се спусне над мен,

вдигнал меча си за безпощадна присъда.

 

А душата ми плаче за божество —

птица, цвят или изгрев — икона на храма,

ала с твоите черни криле, измама,

ще достигна ли клона на златно дърво?

 

Виждам в здрача на тънки върхари витража

и — езичник — се лутам в безлюдния лес.

Боже, толкова болки ме мъчат днес!

На кого,

                                        на кого,

                                                        на кого,

                                                                да ги кажа?

септември 1989