Иван Давидков
Нощна сянка

Един квартал в нощта те изпровожда,

друг идва да те хване за ръка.

Луната като скелета на риба гложде

града, огледан в тъмната река.

 

И ти не знаеш на кого — на мрака

или на пустото метро си гост.

Мъглата с погледа на съблазнителка те чака

до всеки ъгъл и до всеки мост.

 

Виши се цирков купол в небосклона

и там скриптят с чугунени ребра

фосфоресциращите голи клони —

миражи от Булонската гора.

 

Една след друга гаснат светлините.

Заключват и последните врати.

Едничък арлекин по улиците скита —

отдън витрините кому ли тъжно се усмихваш ти?

май 1989