Иван Давидков
Стрелочникът ще бъде друг

Стрелочникът ще бъде друг и бариерата ще бъде друга.

Детето — вечната загадка — до стъклото на вагона ще седи.

Ще гледа как рибарят крачи сред реката, както крачи селянин след плуга

на слънцето — и пред нозете му се диплят огнени бразди.

 

Ще бъде друга гарата. Ще се разпалва утро непознато.

Детето — вечната загадка — все така ще гледа бягащите край вагоните поля.

А ние ще сме само ек от колелата

или следа дъждовна върху прашните стъкла,

зад чийто прорез крие своето загадъчно лице Съдбата.

юли 1989