Иван Давидков
Пасторал с рижа маймунка

Тук всичко е синьо от дим на вечерни огньове.

 

— Хей, мургави скитници, кой ви събра край реката,

където дайре се обажда и пламък танцува

с атлазени чехли от пепел и с пурпурна риза?

Там бродове плавни край вас се разхождат,

повлекли опашки на сини пауни.

 

С какво заплатихте за своята песен и волност?

— С две шепи жълтици, ковани от късния месец.

 

— Видях до каруцата рижа маймунка,

която краде и танцува, и проси:

тя няма ли вашето скрито имане да сложи

в дланта ненаситна на тая вражалка — съдбата?

септември 1989