Иван Давидков
Вселена

1.

Навярно друг е на Вселената законът. Вихрите налитат,

плакати от светкавици размятали над мен.

Ала седят спокойно в своя парламент звездите

и месецът е техен несменяем президент.

2.

Съдба, какво бих могъл за вечеря да ти дам? —

Бульон от феникс със салата от опашки на комети

и зачервен във фурната орел, дълбал на Прометей сърцето,

и райски ябълки, които в пазвата си е държал Адам?

3.

Косачите клепят косите —

сякаш щъркели ситно тракат.

А денят се изгубва зад сини ракити,

залез — дреха небесна — преметнал на лакът.

4.

Облакът крачи по мокрия хълм.

сякаш рибар е и скача над мене

златната рибка на първия гръм

с мрежа от дъжд уловена.