Иван Давидков
Двубоят на петлите

Двубоят на петлите ми напомняше

за сблъсъка на залеза с нощта.

 

Наежени, те удряха гърди в гърди,

подхвърляни от свитите пружини на краката си,

Кръжаха, разпиляваха пера и здрач

над вировете — и реките потъмняваха,

като че белите ръце на селянка

се мушваха в ръкав на топла дреха.

Перата се понасяха над върховете

и техният оранжев сняг

застилаше пътеките между звездите,

където в късна нощ

сънят ни ще оставя дири.

юли 1989