Иван Давидков
Нощни стихове

На румънската поетеса Анна Бландиана

Слушах твоите стихове, Анна,

ти — в скрипяща от лед глухота

мълком стискаше своята рана,

но течеше беззвучно кръвта.

 

Вън димеше нощта неспокойна.

Плач бе палнал над мъртвите свещ

и куршумите свиреха дойна

над кварталите на Букурещ.

 

Какво време ни бе отредено!

И разбираме в съдния ден:

от утробата на хиена

оня страшен мираж е роден.

 

И поехме към него — да минем

през тресавища от лъжа

и в нозете на колоса глинен

осквернената муза лежа.

 

Осквернена и доверчива,

с флейта ласкава свиреше тя

в час, когато честта се покрива

с плесента на отровни цветя.

 

Думи призраци, думи измяна,

змийски, стъпкани съблекла…

Слушах твоите стихове, Анна,

и мълчах — повален от стрела.

декември 1989