Иван Давидков
Преселение

Останахме си скитници на тоя свят.

където и да спрете по земята,

домът ви ще е със стени от вятър

и водорасли ще застилат нощем вашия креват

 

Над вас високо месецът с весла вълните ще загриба.

Течението ще отнася сенките ви, ала пак

ще се завръщате в потъналите дворове по мрак

и всеки спомен ще докосва дъното с опашката на риба.

 

Къде са ранобудните, които тук поемаха на оран?

Къде са гроздоберите? Къде са мелничните колела?

Къде са щъркелите бели и ехтящи в утрото крила?

Попитайте — и няма бездната с уста от пяна да ви отговори.

 

И ако слезете под тъмните води,

ще можете да купите, когато рибите отварят магазина,

един забравен залез — кехлибар застинал —

и цяла шепа есенни звезди.

 

А по пътеката, където детският ви сън е бродил бос,

ще видите едничък пътник само:

разгърден облак с мълния на рамо

върви към хълмите на сенокос.

юли 1989