Иван Давидков
Отложени празници

„Всичко минава и всичко се лесно забравя…“

Славчо Красински

Рицари с брони картонени, кой ви свали от седлото?

И край коя ли канавка на рая жребецът ви верен върви?

Думите станаха цвете самотно сред буйни треви

и като храст и бръшлян се прегърнаха злото с доброто.

 

Виното в старите кръчми по устни на други горчи.

Вашите сенки мъгла по стените и в нашия спомен замаза.

Тъй като никой адреса ви нов не ни каза,

нощни фенери ви търсят с безсънни очи.

 

Те ще ви срещнат в тревожния стих и през строгите строфи.

В тях ще се вгледате в кратки минути за свиждане

с поглед смутен на наивници и философи

 

и като в празни глазници на череп ветрец ще напява

стария стих — ваше сетно прости и довиждане:

„Всичко минава и всичко се лесно забравя…“

юли 1989