Иван Давидков
Айседора Дънкан танцува Деветата симфония на Бетховен

Оркестърът ли свири, или туй са бавните валдхорни на нощта?

А сцената е гола и загадъчна като душа новородена

и ти танцуваш боса в тая тайнствена вселена,

за да усетиш с ходилата си бодлите от венеца на Христа.

 

Магьоснице, с екстаз и тайна вдън присвитите очи,

ликувай! Но когато прозвучи най-трепетната нота,

край тебе Гетсиманската градина ще мълчи

и през целувката ще виждаш очертанията на Голгота.

 

когато Одата на радостта се понесе в небето

от медната тръба на херувим, не ще я чуеш ти. Ще свети

край тъмния фиакър Сена — сънена и строга.

 

Заплетен в сенките на слизащия здрач

ще се опъне шалът ти като въжето на палач —

и сетния си пирует ще изтанцуваш ти върху сълза на Бога.

август 1989