Марин Тачков
Време за ядене

Часовникът показва осем —

и влиза в час със сандвич Росен…

        През междучасието в десет

        ще изяде две-три принцеси…

А щом настъпи час дванайсти,

изяжда наведнъж две пасти…

        Обядва в къщи към един —

        две хлебчета с по две чорби…

Когато пък часът е два —

това е време за халва…

        Умува над задача в три —

        яйце с боза дали върви?…

Настъпи ли часът четвърти,

ще хапне крем и… ще откърти…

        От сладък сън се буди в пет —

        къде се скри буркана с мед?…

Вечеря някъде към шест. —

От пилето — ни кост, ни вест…

        Докато гледат филма, в седем,

        ще лапне кренвирша последен…

Във чест на новините в осем —

консерва пък ще си изпроси…

        Докато екшън гледа — в девет —

        ще скочи: „Тортата къде е?“

А щом удари час десети,

за шоколада ще се сети…

        Заспива с мисълта крилата:

        „Като часовник е стомахът“…

И има си девиз голям:

„На всеки час ми дай да ям!“