Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Корекция и форматиране
debora (2023)

Издание:

Автор: Марин Тачков

Заглавие: Живейте в Благодария

Издание: първо

Издател: „Мултипринт“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: сборник; поезия

Националност: българска

Печатница: „Мултипринт“ ЕООД

Излязла от печат: 1 октомври 2015 г.

Художник: Даниела Гигова

ISBN: 978-954-362-166-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19053

История

  1. — Добавяне

Деца, не мога да рисувам.

Умея само да римувам…

        С добра душа е Марияна —

        сърдечна, ласкава, засмяна…

Отглежда у дома си Здравка

вълшебно цвете — незабравка…

        Животните обича Мила.

        Дали ги е опитомила?…

Навярно си мечтае Димка

да види Рим, но не на снимка…

        Дали ще разбере Диана

        загадките на океана?…

Изглежда смела Даниела,

но май се плаши от петела…

        С идея чудна е Галина —

        да посади пари в градина…

Понякога се пита Ива. —

Кога денят с нощта се слива?…

        От малка си мечтае Катя

        да бъде волна и крилата…

Небесна песен пее Мая.

И тя пътува към безкрая…

        Мечтае смело Михаела

        да полети като орела…

Понякога се губи Мира.

И доста трудно се намира…

 

 

Желае малката Виктория

да знае нашата история…

        Лети в небето често Таня.

        И търси пътя към Мечтания…

Желае да си има Стефка

на ден по петдесетолевка…

        Обича да се кичи Дани

        с модерни дрехи и гердани…

Цъфти в душата на Елена

една мечта, от стих родена…

        Жадува чистота Елица —

        и пие изворна водица…

От малка си мечтае Пенка

да стане важна бизнесменка…

        Приятел щедър като Петьо

        се среща рядко под небето…

Небелюбива е Милена —

щастлива, светла, окрилена…

        Със слънчево лице е Лина —

        и свети в детската градина…

Дано далеч да си, Мария,

от злоба, болка, простотия!…

        При майката-природа, Рени,

        щастливи сме, добри, смирени…

Бъди все светла, Красимира —

че светлината не умира!…

Край