Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Словото)
Пак във времето предишно!
Моят утрен час цареше:
бях детенце шестгодишно,
Кримската война гърмеше.
Но за моят умец детски
и невежество благато
бурите, войните светски
бяха нещо непознато:
бяг, игри, борби и крясък,
бой с по-малките ми братя
имаха чаровен блясък,
бяха главни ми занятья.
Гостната ни бе тогази
с черги шарени постлана.
Тъмничка я помня ази,
но пак — светла и засмяна.
Стая мила за сърце ми
с вехтий си часовник стенен
със топузите големи —
събеседник драгоценен;
с побледнелите картини,
във кои се дълго взирах
и кат близки и роднини
образите в тях намирах;
с огледалото старинно
(как кривеше то лицето!),
с дългите полици, дето
съдове стояха чинно;
с раклата, отде крадеше
сладко, захар челяд щура,
и с поличката, де спеше
цялата литература
българска — куп сиромашки
от книжлета изподрани,
от борбите ни юнашки
придобили тежки рани.
Често взорът ми се спреше
до прозореца с кръстати
пречки. Там жена седеше
с книга във ръка. О злати
спомени от края роден!
Тя бе млада. На стъклото
обликът й благороден
се рисуваше, челото
кат за прочит бе навела,
прочит втренчен и безгласен,
в кой потънала бе цела…
О, лик хубав с поглед ясен,
мил и скъп за мен навеки,
под лучите му що раснах,
дор към бурите далеки
кораба си смело тласнах:
майка ми! Тя там седеше!
И с очи, кои блестяха,
цели часове четеше
вдълбочена „Телемаха“…