Любомир Т. Пировски
В Новогодишната нощ

Отминаваща сянка от стара година,

водеща свойта нова светла половина…

 

Предчувствие — жива надежда —

хоризонт безкраен, от мечти забулен…

 

Време — бързеи с камъни остри, зъбати —

душата човешка смелост събира

от свойте мечти, солени сълзи и семе в земята

нов живот да роди…

 

Жар жадувана в дни бленувани —

моля се аз —

умора вярата в тебе, Годино Нова,

да не заличи…

 

Сега и до амина!