Любомир Т. Пировски
Ъгъл на отражение

Право в огледалото блестящо

взирам се сега —

где е ляво, где е дясно, за да разбера.

Срещу мене — образът познат

упорито защитава своя огледален свят.

С недоверие, подигравка и омраза

се заканваме един на друг така —

всеки свойта правота да доказва с чук сега…

 

Срещу нас — дете щастливо се усмихва в миг —

с малко огледалце Слънцето огромно

в слънчевото зайче укротява

и с ръчички светлината направлява…

 

В огледалото на свойто детство връщам се сега,

за да може мойта възрастна, свита във юмрук ръка,

пръсти щедри да разтвори

и с безкористната детска сила

посоките в света ни да отвори…        ВОДАТА, КРЪСТЪТ И РОЗАТА

Сълзи нечакани

и кръв гореща —

вода в потира златен

за цветето уханно,

тръни в кръста впило —

на бурята да устои.

Господи,

какво желаеш Ти

в човешкото ни ежедневие?

Жажда и живот, или?…

Облаци в небето —

пухкави и лъчезарни —

мечтите ни подлъгват,

а след миг — сиви, ядни,

безутешни,

в делниците ни затрупват.

Пара ефимерна —

вода от слънчеви целувки,

в облак преродена!

Избрах —

да съм водата, жажда утолила.

Вода и слънчева целувка —

в синевата!