Любомир Т. Пировски
Remedium sine mora (Незабавно лекарство)

В края на работния ми ден,

за кой ли път безплоден, унизен,

като в тресавище от подозрителност,

измами, корист, алчност и пари,

почти потънал бях.

И ако не беше ти,

при която със сноп лъчи

пречиствам своята душа,

едва ли аз сега,

сили да лекувам

бих намерил.

Ето за това,

себе си на тебе подарявам —

за да продължиш

света ни болен за любов,

да лекуваш ти.