Иван Вазов
Нашето училище

Във школото борби, вик, прах, крясъци, глъчки,

затуптели гърди и пламна̀ли лица;

на чешмата в коритото дрянови пръчки,

        натопени за бесни деца.

 

Бяг, игри из гробовете в двора църковни

(кой ги с камъни тях не лучй и не би?).

Шум от плачове детски и песни гръмовни,

        и книжа изподрани в борби.

 

И бръмчеж от уроци, заучвани гласно,

строгий лик на учителя сприхав, гневлив…

Как това е печално, но как е прекрасно

        в паметта, кат сън златномъглив!