Любомир Т. Пировски
Смело сърце

Поет да си —

във време с пари закърмено

наместо с ласка…

 

Поет да си —

додето с поглед алчен,

на твойта бедна муза

луксозни господа

банкноти й предлагат…

 

Поет да си!

Не всичко се купува.

Не и ти, поете.

 

Поет да си,

когато неразбран

дириш душата в офиси без брой

и с бой

на словото пропряваш път.

 

Поет да си,

когато другите живеят,

през твоето сърце

животът от грозотата се

филтрира…

 

Поет да си,

когато обруган,

светът прекрасен преоткриваш ти с любов,

а срещу теб —

простакът пак носа си вири…

 

Бъди поет

и нека да боли —

все още жив си ти!