Любомир Т. Пировски
Чакам пролетта

Лице премазано от бой

от всекидневник гледа.

Дете — опърпано и гладно,

от ъгъла със жад следи ме

левчета мизерни как броя

пред лъскава витрина.

Джип зловещо профучава —

грайфери огромни

с кални пръски заливат моята душа.

 

А днес е празник —

„Трифон Зарезан“ е.

С червена кръв от майката — земя,

стопанинът лозата си полива —

за берекет, за грозде сладко,

за любов,

че то освен на празник,

любов в България комай и не остана…