Любомир Т. Пировски
Съдбата на врабеца

Врабец нахален,

рошав, гладен —

казва някой.

Врабец безстрашен,

страшен —

казва друг.

А врабеца си лети напук

между сгради, хора и коли —

търси где, какво да клъвне

и не го интересува

кой трохите му подхвърля.

Едно го утешава:

щом излитне в небесата,

всички той ще гледа отвисоко!

Тъй си мислеше врабеца,

но зад ъгъла,

котака го дочака…