Любомир Т. Пировски
За какво мечтаят дърветата

От семенце малко и фиданка крехка

до могъщи дървета без брой,

с корени, закотвени дълбоко в земята,

протягат те високо ръце към свойте мечти

в небесата:

като облаци леки и пухкави в шир лъчезарна,

от вятъра носени — да полетят;

като лъчите слънчеви, целуващи листата,

света да обиколят…

 

Години, векове дърветата мечтаят,

поклащайки върхари под буйни ветрове,

докато накрая в нечие огнище

се превърнат в светлина, в топлина, в жарава,

с мечтите свои, мечти създали във деца,

слушащи в захлас приказки за старата гора…

 

Така, изгаряйки, постигат своята мечта…