Любомир Т. Пировски
Ние

Ех, родители на децата пораснали,

своето бреме и своята гордост

в рожби изстрадали,

колко дълбоко в сърцата ни скрита и жива,

младостта си остава…

 

Проблясък в очите, докосване кратко —

надежда, че още душата ни млада,

по лунна пътека за миг ще политне…

 

Ей, родители, след децата останали,

в нощи самотни зад очите отворени,

любовно заклинание жарта разпалва —

животът и за нас продължава…

 

Обич, обич поражда.

В диви времена

в обич орисахме свойте деца…